Откъси

Мартин

Когато се запознах с Мартин, „завинаги“ не ми се стори много време. Всъщност ми се стори хубава опция. Беше привечер на ранна есен – сезонът на меланхолията. Лятото тъкмо си отиваше.

***

Калин

Една сутрин, докато слушах поредната лекция, Аня ми подаде сгънато листче и ми прошепна “От Калин”. „От кого?!“ – попитах аз, а тя ми даде знак да мълча. Преподавателката погледна към нас. Скрих бележката под чина, отворих я, а на нея беше нарисувано усмихнато момиче.

***

Калоян

Когато спря да бъде послушно бебе, Калоян стана саможиво и отнесено дете. Не искаше да ходи на детска градина, да си играе с други хлапета… Не се правеше на болен, когато го будех сутрин да става. Не пищеше и крещеше като другите деца, когато ги оставят в детската градина.

***

Синдром на Извънземното

На седмия ден, като в приказките, ама не съвсем, след множество прегледи го диагностицираха със „Синдрома на Извънземното“. „Какво, за Бога, значи това?“, попитах психоложката, когато ми съобщи диагнозата.